На 14-ти Януари 2009г. организирахме мащабен граждански протест на който показахме, че България е нереформирана държава с фасадна демокрация, чиито самозабравили се управници използват сила и дезинформация. За първи път гражданите ни се самоорганизира и застана срещу корупцията, политическата олигархия и бедността.

Последствията от нашите граждански прояви за първи път поставиха обществения интерес над личния.

Как да останем на общежитие завинаги?

Университетите като "стопани" на общежитията упорито не спазват нито европейски директиви, нито национални закони и Конституция. Същевременно не спазват и собствените си вътрешни правила и наредби.
От друга страна се стараят да втълпят на студентите, че общежитията са върховна привилегия и цялата мизерия и административна некадърност са нещо нормално с оглед цената на ползване. Всъщност обаче, в общежитията се наливат огромни държавни средства, под формата на субсидии, извънредни финансирания, средства за реновиране и др. Печалбите от отдаването на външни наематели също са огромни. Хонорарите от интернет оператори, кабелни оператори и др. фирми, на които се осигурява монополно положение също са значителни.
Наемите за 18 квадрата, плащани от трима студенти са значителни предвид съвкупната сума за квадратен метър. Има огромни неясноти с начисляване на ток, вода, парно и други услуги (ремонтни, охранителни, административни).
"Корпупцията в България е културен проблем, а не институционален" бе казал скоро един чуждестранен експерт. Това важи и за нашите общежития.
Страх е сковал Българскяи студент - наемател в общежитията. Страх да не изгуби жалката си привилегия. Страх да прочете и научи правата си на гражданин и наемател. И увереност, че ако си "трае" ще се задържи в стаичката си.
Истината обаче е, че годините страх и бездействие от страна на студенти и наематели са довели до широкомащабни нарушения (финансови, административни и нормативни) в нашите общежития. В момента страха е от страна на администрацията, че последствията от тази дългогодишна безнаказаност могат да излязат наяве.
И така какво става когато студент "загуби" правото на общежитие? Домакинката му предава устно, че "трябва" да напусне. И студента го прави - на база устна комуникация и архаични взаимоотношения.
Какво би следвало обаче да направи студента при издаване на стаята:
1. Да се запознае с нормативната база, правата си като студент, наемател и гражданин, свързани с пребиваването му на общежития (описани са в този сайт);
2. Чрез заявление през деловодството да поиска следната информация:
- как университета борави с личните му данни и в какви архиви ги съхранява, какви са условието за заличаването им, защита от неправомерното им ползване, въобще имат ли право домакини, администрация, портиери да оперират с лична информация;
- отчет за разходването на събраните от студента депозити и други вземания (такси, глоби, нощувки и др.);
- отчет и методика за начисляване на консумативи и надлимитни отчитания (ако има такива), ако има индивидуални електромери - пълна разпечатка;
- въобще цялото финансово "досие" от пребиваването му в общежития. Има огромен счетоводно-административен персонал в звената за общежития и в университета, на които работата им е да имат такива масиви информация;
- информация за ремонтните дейности свързани със стаята на студента, по закон си има периоди, които трябва да бъдат спазени;
- отчет - справка за общите помещения в блока, които се полагат за ползване от наемателя и влизат в цената на ползване на общежитието;
- справка от домакин-управителя на блока с копие от всички съхранени данни за студента (платени наеми, настанителни заповеди, наказания и др.);
- справка от домовия съвет за разходването на депозита и отчитането а консумативи.
Всичко това се оформя във вид на заявление за информация по смисъла на "Закон за достъп до обществена информация", както и конституционното право за достъп до лична информация.
Разбира се университета няма да предостави никаква информация, защото би признал всичките си пропуски и некачествена администрация, липса на потенциал за стопанисване. Предварително обаче вие заявявате, че няма да напуснете общежитие преди да ви се предостави тази информация.
Жалби до Висшия административен съд (ВАС) е желателно да последват две седмици след заявлението до Ректора на университета. Би трябвало да започнат някакви процесури (най-вече за потулване на случая и "уреждане на нещата").
Ако сте принципни хора може да съдите университета и със 100% сигурност да спечелите делата. Ако ли не вие до принципи - очаквайте "уреждане на нещата" по другия начин - разговор с домакинката и т.н. Доста хора знаещи слабите места на администрация и стопнисване живеят "вечно" на общежития без да са студенти и даже без някога да са били такива.

Няма коментари: