Търпението на агнетата

За пореден път доказахме, че в България няма държавници, няма опозиция, липсват ефективни синдикати. Отново малцина млади и свободомислещи хора излязоха на площада не за да хленчат за пари, субсидии и подаяния. Ние искаме да живеем в нормална държава, в която има законност, вяра в бъдещето, в която са гарантирани гражданските права. Държава, която има народни избраници и служители, а не партийни търтеи.
Българската политическа аристокрация, задържала се десетки години начело на една уж свободна и демократична държава по всякакъв начин се опитва да смачка гражданските чисти и спонтанни прояви, но някой ден горчиво ще съжалява! Защото чрез подтискане на гражданския контрол над самозабравили се политици и формации някой ден неминуемо ще настъпи тотална промяна. И ако тази промяна постави начело радикално настроени формации и лица, то първото нещо, което ще се последва е кардинално обновление по политическите, социалните и икономическите върхове, включително и чрез погазване на закони и морални норми. Тогава мислещите се за богоизбрани и вечни управници горчиво ще съжаляват, че няма гражданско общество, което да отстоява законността и морала и да се бори за правата даже на доказани престъпници.
Протестът на 29-ти отново бе спонтанен и бе продиктуван от трагични събития. Обществото ни е болно – освен перманентна финансова криза, българския гражданин живее сред социална и морална криза, в която насилието и гаврата с човешкия живот стават ежедневие. Общество, което е разделено на касти – политическа олигархия, псевдо-икономически мутрократи и обикновени граждани. Първите две касти се самозабравиха и по всякакъв начин ограбват народа си – първо присвоиха обществените блага, разрушиха икономика, здравеопазване и образование, изкупиха медии и наложиха цензура. Сега децата на тази политико-икономическа олигархия посягат на живота на нашите приятели и колеги. Затова ние протестираме! Що за политици имаме, след като те децата си не могат да възпитат, а си въобразяват, че могат да управляват цял народ?! Може би от крадене и финансови измами нямат време дори за семейството си.
Интересни събития се случиха на площад “Народно събрание” в последната сряда на месец април:
- видяхме реставриран тоталитаризъм чрез полицейщина и грубо отношение на представителите на “реда”. Реда, който обслужва интересите на политическата олигархия, а не на гражданина, който чрез данъците издържа “милиция” и “вътрешни войски”. Бяхме грубо изтласкани от входа на “Народно събрание” и не ни бе позволено да връчим гражданска позиция до нашите “избраници”;
- малцина “сини” идеалисти, заканили се предварително да покажат как се правят протести, подведени от своите изпаднали в кома централи се опитаха безуспешно да реставрират опорочената синя идея. Интересно, защо техните депутати не излязоха пред парламента да отстояват заедно с нас демократичното право на протест и гражданска позиция. А ги поканихме! Явно рехавите “сини” редици са прекалено заети в “сапунените си политически сериали” за да се заемат с отстояване на граждански, демократични свободи. Явно партийното боричкане и интереси са над тези на гражданите свободи.
След протеста отново си дадохме сметка, че проблема не е в политиците, институциите, полицията и повсеместната корупция. Това са следствия, а не дадености. Следствия от пасивна гражданска позиция и обезверяване на българския гражданин. Всеки, който пасивно реагира на ограничаване на правата му, на безнаказани убийства и престъпления носи отговорност пред народа си, пред семейството и бъдещите поколения.
Ние не искаме нашите деца някой ден да ни попитат защо живеем в най-бедната и корумпирана държава, където убийствата, престъпленията, отвличанията са ежедневие. И какво сме направили ние за да могат децата ни да живеят нормално и достойно, както техните връстници от останалите европейски държави. За това няма да спираме да се борим!
Добрата новина е, спонтанното гражданско общество се разраства и че “жалките” хора и групи от граждани не протестират публично. След младежите от Пловдив, заедно с нас са и колегите от Варна!