Имам много какво да кажа за българина, който е пасивен.
Имам много какво да кажа за българина, който обича да бъде мачкан.
Имам много какво да кажа за българина, който има къса памет.
Но съвестта ми предпочита да тържествува за българина, който излезе на площада.
Преди година на датата 14-ти януари се случи чудото на един народ – това е зимата, в която той се събуди от съня на апатията. Той говори гордо и смело, развявайки знамето на родината си, усещайки, че е направил крачката, преминал е границата и е стъпил върху нещо свещено, чисто и непорочно, което се нарича свобода. Заедно със снега, той започна да изстръсква и болката от гърба си, защото партиите в последните две десетилетия бяха танцували на този гръб. Осъзна, че сам се е направил на магаре, на шут, на боклук, на безволев пън като е предал суверенитета си доброволно на шайка шуробаджанаци. Не! Народът осъзна, че сам иска да си е освободител, а да не чака поредния пиарен Крали Марко да му разреши фундаменталния проблем.
Да, българинът ще преживее в кризата – криза го тресе от двайсе години, тресла го е и столетия и пак е оцелявал напук. Колкото и да го крадат, българинът пак ще има; българинът е вечният хак над системата, вечният вирус в матрицата, вечният Нео, който се събужда от програмирания си сън след като му настъпят твърде много опашката; способен е да се превъплъти в Неволята, ама първо трябва да я извика.
И ето – заедно с многото дребни искания и неща, той пожела за първи път да разкопае системата изоснови, да я преобразува, да си върне изгубения суверенитет.
Овластяваш няколко шуробаджанака, те те лишават от възможността да ги контролираш и след като нямаш вече механизми за контрол, ти остава само площада, където се разиграва театъра на искащите на сцената на имащите: имащите хляба и ножа. Защото свободата, Санчо, не е като салама – за нея трябва да се дава кръв. Сред воя „Справедливост! Съд за корумпираните политици!” изпод надутия мях на гърдите на нашенеца, се изви един още по-силен вик – „Мажоритарни избори! Референдум! Смяна на системата! Пряк граждански контрол!” И кръв имаше. Кръв на деца, на баби, на възрастни; сплашване и терор, болка и плач, дезинформация и пропаганда, лъжа след лъжа, заплаха след заплаха. Една по една малкото останали свободни избори на българина започнаха да бъдат атакувани – от тройната коалиция, от ГЕРБ – постъпки за забрана за провеждане на митинги и манифестации, следене, записване на участниците на протестите, лични карти, закони за подслушвания в интернет... Ние като формални организатори, от СРОКСОС, бяхме атакувани с целия арсенал на властта от сплашване със съд, клевета над най-близки приятели, предателства, подслушване на телефонни разговори, разпити; някои от нас бяха в ареста по скалъпени абсурдни обвинения като обвинение за „хвърляне на снежна топка”. Казваме ви, само дразните мечката! Българският гръб е здрав, българският дух е на повече от хилядолетие – не сте първите, които оттръсква народа от гърба си, няма и да сте последните, а просто поредните. Защото, драги овластени, вие сте като тревата, която идва и съхне; временни като дните, които ви принадлежат; а при нас са истинските идеали на просветата и вечността. Вашите настъпателни опити да легитимирате себе си ще бъдат осуетени не от нас, а от народа.
Защото ако българинът поиска, българинът ще вземе - просто е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар