Протестите – какво постигнахме?

Студентските и гражданските протести започнали от 12 декември 2008-ма в Студентски град, изригнали в центъра на София на 14 януари 2009-та, продължили през целият януари и предстоящи на 11 и 18 февруари, постигнаха много и нека то бъде ясно. Изпадналото в амнезия и апатия общество бавно започна да се събужда и да осъзнава, че България е наша, а съдбата ни, както и тези на нашите поколения ще се определят от гражданите, а не от псевдо-Държавата с фалшивите си партии и престъпен морал. Народът осъзна, че живее бедно в богата от престъпен бизнес антидемократична, полу-тоталитарна държава – държава на КОРУПЦИЯТА, БЕЗЗАКОНИЕТО и МАФИЯТА.
Изводи и успехи от протестите:

• За първи път гражданското общество в България се само-организира и спонтанно надигна глава, както това се прави във Франция, Унгария, Гърция и т.н. Досега протестите в България са били организирани ВИНАГИ от политически партии, синдикати или други политически и икономически формации. На това се дължат и пропуските в организацията – спонтанна група студенти с ограничени лични средства обедини хиляди хора, без да им налага модел за протест,без централизирани искания, без да им дава фалшива политическа платформа. Протестът не бе на организаторите, а на протестиращите. Вдъхнахме кураж на младите, на поколебалите се колеги, че нещата в България могат да се променят от всички нас, заедно на площада.
• Нашето общество за първи път се организира за ПРОТЕСТ ПРОТИВ корупцията, мафията, политическата некомпетентност, бедността, фалшивата демокрация. Досега ПРОТЕСТИТЕ бяха ЗА налагане на нова или опозиционна партия, организирани от самата партия.
• Хората излязоха с надслова “Искаме да живеем в нормална демократична държава, управлявана от истински държавници”. Всичките толкова широко обсъждани и конкретни искания, всъщност бяха проблеми, генерирани от некадърните, корумпирани правителства през 20 годишния ПРЕХОД от КОМУНИЗЪМ към псевдо-демократичен ПРОИЗВОЛ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ОЛИГАРХИЯ - тоест към ПЛУТОКРАЦИЯ.

• На 14 ЯНУАРИ 2009-та година Българските власти и правителство показаха истинското си лице, организирайки “съшит с бели конци” ФАРС, дал им причина за НАСИЛИЕ и ТЕРОР над невинни граждани, и довел до предизвикване на СМЪРТ в полицейско управление в София. Това бе ДЕНЯ, В КОЙТО ЕВРОПА И НАРОДА В БЪЛГАРИЯ разбраха, че 20 години сме живяли в ИЛЮЗОРНА ДЕМОКРАЦИЯ, наложена от корумпирано правителство, манипулирани избори, терор и цензура.

• И без това ниският РЕЙТИНГ на политическите партии се срина до абсурдни откъм представителност за една демократична държава нива. Народът видя истинското лице на ПОЛИТИЧЕСКАТА ОЛИГАРХИЯ, която разиграва гнусни спектакли, гонейки лични интереси, а не държавни и обществени. Оказа се, че в България няма реална опозиция на ПОЛИТИЧЕСКАТА МАФИЯ, защото всяка партия коалиционно и солидарно участва в “голямата лъжа за демокрация” и “политиката за ограбване на народа”. Оказа се, че имаме ИЗБОРИ, но нямаме ИЗБОР.

• Политическата върхушка (олигархия) се стресна и започна да греши, защото тоталитарните практики за сплашване на народа, отглеждане на опозиция, цензура, не са действащи срещу СПОНТАННО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО. Грешка след грешка… фалшиви сигнали за бомби и обяснения, “случайни ваканции и командировки в чужбина”, абсурдни твърдения и доводи, мобилизация на спящи “комсомолски структури”, купуване на провокатори, ангажиране на рецидивисти от органите на реда в структурата “жандармерия”, проектозакони за забрана на демокрацията - на митингите, за тотално следене и подслушване в Интернет, абсурдни платени контра-демонстрации за загубени каузи.
• Свободата на словото и журналистическия морал въпреки, опитите на някои за подтискане, все пак реагираха – проблемите на студентите, студентските градчета, насилието на площада станаха тема №1 както на публицистичните така и на развлекателните предавания. Журналистите бяха с нас на улиците и ни подкрепяха.
• Властите бяха хванати на тясно в конкретни проблеми като Студентски град, където не им се позволи да продължат 15-годишното “прехвърляне на топката”. Всички някак си бяха единодушни, че има ПРОБЛЕМ и то ГОЛЯМ, но на никой не му се режеше “клона, на който седи” и така и не си признаха, че те са генератори на този проблем, чрез подставените си лица и протекцията си над престъпните интереси. Много се изприказва, дискутира, но реалните категорични действия все още предстоят.
• Гражданското общество започна да укрепва – хаотичните искания прераснаха в ясно дефинирани проблеми. Протестиращите отхвърлиха всякакви партийни представители и отказаха да предявяват искания към “некадърни и корумпирани” политици.
• Гражданските представители започнаха да изграждат алтернатива на политическите сладкодумни обещания и програми – в момента се изработва СРОК (Стратегия за развитие и обществен контрол). Това е стратегия за възраждане на България като европейска държава, с реално демократично развитие, средство за борба с корупцията, некадърността и личните интереси.